Многогодишни и сезонни цветя

Анемоне, съсънка (Anemone)

Анемоне, съсънка Срещат се няколко вида съсънка. Нарцисоцветната съсънка (Anemone narcissiflora), наричана и „нарцисова съсънка“ е един от най-красивите видове на род Anemone. Името й идва от това, че на върха на стъблото й, събрани в букет, разцъфтяват снежнобели цветове, наподобяващи нарциси. Друг вид е Горската съсънка (Anemone sylvestris). Изключително рядък вид. Среща се по сухи тревисти и каменливи места. Лютиковидната съсънка е трети вид от този род. Името му идва от жълтите цветчета, приличащи на цвета на лютиче. Всички видове цъфтят в периода от март до май.
Съсънката не се нуждае от много вода, но трябва да се полива редовно. внимавайте да не заливате с вода листата и цветовете, защото това може да доведе от загниване на листата. почвата трябва редовно да се подхранва с минерални вещества.
Расте по сухи каменисти места. У нас се среща само в планините Витоша и Люлин до 800 м надморска височина.

Армерия пурпурна (Armeria maritma)

Армерия пурпурна В диво състояние се среща в северо-западните области на Европа и Северна Америка. Достига на височина до 10-20 см.
Образува ниски, гъсти тревни туфи. Цъфти през периода април-юни с пурпурно-виолетови, розови или бели цветове.
Непретенциозно към почвата растение, което изисква единствено достатъчно слънчева светлина и вода за да се развива нормално. Прекрасно украшение за всеки алпинеум.

Ирис, перуника (Iris germanica)

Ирис, перуника Листата имат форма на меч и се предпочитат много за букети и декорации. Коренищата са месести и позволяват растението да бъде засадено и на по-сухи, дори каменисти почви. Цветове на перуниките са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Те цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична. Ризомни са брадатите, голобрадите и качулатите ириси.

Когато се засаждат, те трябва да се разположат на разстояние един от друг (около 25 - 30 см.)
Ирисите от ризомната група изискват почва с добро отцеждане и ярко слънце. През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават. Ирисите от луковичната група се използват за изграждането на алпинеуми. Размножават се чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
Те също виреят добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства.

Карамфил (Dianthus)

Карамфил Разпространен е у нас при надморска височина 700-2000 м.
Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа.
Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина.
Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра.
Цъфтежният период е сравнително кратък. Видът цъфти през юни-юли. Съвет на градинаря: Препоръчително е засаждането на постоянно място да се направи до края на юни.

Рудбекия (Rudbeckia hirta)

Рудбекия Родината на това най - често двугодишно растение, е Северна Америка. Характерно е за равнинни райони и райони около пътища. Достига височина 1 - 2 м. По дългите му стебла са разположени покрити с мъх, дълги около 20 см. листа. Растението цъфти от юли до септември със светложълти, подобни на маргаритка цветчета, около тъмно кафяв кръг.

Образува семена 3 - 4 седмици след цъфтежа. Изисква слънчево място и средно влажна до суха почва, песъклива или глинеста. Не е необходимо почвата да е много богата на хранителни вещества. Издържа на неблагоприятни условия като високи температури и течение. Съвет на градинаря: Привлича птици и пеперуди заради нектара, който се образува в цвета. Идеално цвете за сандъчета.

Омайниче (Geum)

Омайниче Многогодишни тревисти растения с добре развити коренища. Листата сложни. Приосновните сближени в розетка, перести, лировидно перести, до лировидни с голям връхен дял. Стъбловите листа последователни, обикновено много по-дребни, най-често тройни или триделни. Хипантият паничковиден или звънчевиден. Чашката от два кръга по 5 листчета, външните чашелистчета обикновено по тесни. Венчелистчетата свободни, жълти, оранжеви или червени, по-дълги от 8 mm. Тичинките многобройни.
В България естествено разпространени са 8 вида, от тях 2 са защитени от Закона за биологичното разнообразие.

За контакти

Маргарита Георгиева
0893 371201

Ирина Генова
0895 625505
lilit@gbg.bg

Уеб дизайн

SEO Lex
Сайт оптимизация