Широколистни дървета

Албиция (Albizia Julibrissin)

Албиция Албицията е рядко красиво растение от сем.бобови, разпространени в тропичните и субтропичните райони на Африка, Азия и Австралия. Досига до 10 м височина и оформя широко разклонена ажурна чадъровидна корона. Листата са сложни, двойно насечени, наподобяващи тези на мимозата. Достигат 20 см дължина и са съставени от 30-40 нежни, дълги до 1 см листчета. Цветовете са дребни, светло-розови, събрани в топчести съцветия, които пък са в едри метлици по върховете на клоните. Декоративната стойност на цветовете се създава от множеството тичинки на дълги дръжки. Цъфтежа е от юни до септември.

Албицията обича много светлина. В зависимост от възрастта, растенията могат да издържат от -10 С до -16 С. Засаждат се на слънчеви места на открито. Почвата трябва да е лека, пропусклива, но богата на хранителни вещества.

Обикновен явор (Acer pseudoplatanus)

Обикновен явор Високо широколистно дърво с опадливи листа. Листата са прости, петделни с леко назъбени дялове, през есента с жълта окраска. Използва се основно при алейни и паркови озеленявания. Широко приложение намират декоративните форми на вида според формата на короната и окраската на листата.

Достига над 20 м височина. Издържа до температура -15° C.
Цъфти през април-май, като цветовете са прости, жълти, до 2 см. Нямат декоративна стойност.
Acer pseudoplatanus е сянкоиздържлив.

Шестил (Acer platanoides L.)

Шестил Един от най-широко разпространените видове явори е шестилът (Acer platanoides L.). Височината му достига до 25 м, с гъста широкояйцевидна корона в насажденията и почти топчеста при свободно растящите екземпляри. Младите клонки са голи, сиво-червени. Листата са прости, длановидни, с пет дяла, дълги 10-18 см, като отделните дялове са вдлъбнато назъбени. През пролетта са с много красив жълто-зелен цвят, а през есента пожълтяват.

Формата ‘Schwedleri' е с кървавочервени листа при разлистването, като впоследствие придобиват тъмночервеникаво-зелен цвят. Напоследък у нас навлезе по-широко формата ‘Athropurpurea', която през целия сезон е с ярки тъмнопурпурни листа.


Ацер палматум (Acer palmatum)

Ацер палматум Среща се и като: Acero giapponnese, Japanese MapleFacher-Ahorn, Japonischer-Ahorn, Erable di Japon; Giappone. Характеризират се с голямо разнообразие от видове . Оценяват се високо поради червено обагряне на листата по време на целия вегетативен период, а при някои видове, оцветяването и на кората на дървото.

Непритенциозни към климата, но виреят добре на шарена сянка. Има нужда от обилно поливане и киселинна почва.
Максималната височина, която дотига е 8 м.

Конски кестен (Aesculus hippocastanum)

Конски кестен Дебелият мощен ствол, големите длановидни перести листа и конусовидните изправени гроздови съцветия са толкова характерни за това дърво, че то не може да се сгреши с друго.
Расте из влажните долове край реките, широко култивирано е в градини и паркове. Декоративно се среща на много места в Централна и Западна Европа.

Височината на дървото достига 25-30 метра, с широко гъстооблистена корона.
Листата са дланевидни, с назъбени дръжки и дълги дръжки. Цветовете са бели, събрани в изправени, дълги 15-20 см конусовидни съцветия.
Смята се, че някои екземпляри Aesculus hippocastanum са на възраст 2000 години.

Бяла бреза (Betula alba)

Бяла бреза Високо до 25 м дърво или храст до 2—3 м, с гладка, тънка, бяла кора, която се обелва на хоризонтални ивици. Младите клони са прави, по-старите са увиснали, осеяни със смолисти брадавички. Листата са ромбовидни или сърцевидни, заострени на върха, по ръба двойно назъбени, в основата си целокрайни; отгоре листата са тъмни и лъскави, докато отдолу са по-светлозелени.

Мъжките съцветия са дълги, цилиндрични, увиснали реси, а женските — къси, изправени, цилиндрични, 2—4 см дълги и 8—10 мм в диаметър. Цъфти през пролетта.



Каталпа (Catalpa bignonioides)

Каталпа Каталпата е ефектно дърво, което вирее и в градските градини. Цъфти през лятото, но няма да цъфне, преди да достигне около 3 м височина. Не понася тежките почви и откритите ветровити места.

С. bignonioides достига около 6 м височина, листата й са големи, меки и сърцевидни. Цветовете, които се появяват през август, са като цветовете на конския кестен - бели, с жълти и пурпурни петънца. Красиво дърво, но клоните му се чупят от силни ветрове. Изберете С. bignonioides 'Aurea' - жълтолистен и бавнорастящ сорт.
Вирее на почва с добри дренажни свойства; на слънце или полусянка.

Ясен (Fraxinus excelsior)

Ясен Ясеновото дърво е високо до 40 м, обикновено достига дебелина до 1 м в диаметър, а възраст — до 250 години.

Кората на ясена е мрежовидно напукана, зеленикава до кафява. Листата са сложни. Състоят се от 9 до 17 приседнали (без дръжка) продълговати листчета, назъбени по краищата. Цветовете приличат на светлозелени дребни снопчета. Развиват се през април, преди разлистването. В съцветията има и мъжки, и женски цветове. Дърветата започват да дават семена към 40 години.

Ясенът се отличава с бърз растеж още в млада възраст. Особено добре вирее край влажните долини, върху почви, богати на минерални вещества.

Гинко (Ginkgo biloba)

Гинко Гинко билоба (Ginkgo biloba) е уникално дърво, което няма живи родственици. Видът е един от най-добре известните примери за “живо изкопаемо”. Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки.

Гинко вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30 градуса. Най-добре се развива на слънчево място, когато поне половината от деня е пряко огряно от слънцето. Притежава висока устойчивост на атаки от насекоми и на гъбични, вирусни и бактериални болести. Достига височина до 50 м. Средният му годишен растеж е 50 см - 120 см. В големите летни горещини, в първите няколко години от развитието си, се нуждае от поливане един път седмично.

Китайски мехурник (Koelreuteria paniculata)

Китайски мехурник Koelreuteria paniculata у нас е разпространен като декоративно - в паркове, край пътищата, а и като горско стопанско дърво в поясите в Добруджа.

На височина достига 5-10 метра. Есенната багра на листата му е жълта. Цъфти през юли-август с жълтеникави цветове. Плодовете му представляват сухи мехунки и узряват през октомври.

Необходимо му е пряко слънце, умерено поливане, песъчлива почва.

Копривка (Celtis australis)

Копривка Дърво с височина 15-20 м и с дебелина на стъблото до 1 метър. Короната е гъста и кълбовидна. Кората е сива и гладка или слабо напукана.

Листата се широко ланцетни, асиметрични, със закръглена или слабо сърцевидна основа и с източен закривен връх.

Расте по припечни и каменисти склонове, а често и по варовити терени до надморска височина 400-500 м.

Вечнозелена магнолия (Magnolia grandiflora)

Вечнозелена магнолия Магнолията се смята за „трудно" растение. Това не е съвсем вярно, но при засаждане наистина трябва да положите малко повече грижи. Април е най-подходящият месец. Изберете защитено от студени ветрове място. Добавете много торф и не засаждайте надълбоко. Обилно поливайте новия храст при засушаване. Никога не копайте и не засаждайте близо до стъблото. Всяка пролет добавяйте слой от торф или добре изгнил компост около храста.

М. grandiflora. расте бавно, с времето достига 6 м височина, но най-често се отглежда като вечнозелен храст за стена. Цъфти между юли и септември с ароматни кремавобели цветове. Препоръчваме ви сорта М. grandiflora 'Exmouth'.

Магнолия соулангеана (Magnolia soulangiana)

Магнолия соулангеана Най-популярната магнолия е М. soulangiana - разпростиращ се храст, който достига 3 м височина. Цветовете се появяват преди листата през април -чашевидни, бели отвътре и с пурпурен нюанс в основата. 'Lennei' и 'Alexandrine' са отлични сортове, по-различни са 'Rubra' (розовочервен) или 'Alba Superba' (бял).

Подкастряне не е необходимо. Отстранете мъртвите клонки след прецъфтяване. Нежеланите клонки можете да отрежете по същото време, но не се увличайте. Размножава се чрез отводки в началото на лятото. През лятото е трудно да правите резници - необходим ви е затоплен минипарник.

Звездна магнолия (Magnolia stellata)

Звездна магнолия Звездната магнолия (М. stellata) е най-подходяща за ограничено място. Достига едва 1,2-1,5 м височина, но през март и април се покрива с ароматни кремавобели цветове.

Отглежда се на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Magnolia stellata издържа до -25 градуса. Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Златен дъжд (Laburnum vulgare)

Златен дъжд Laburnum vulgare е от семейство Бобови и лесно се възпроизвежда със семена, които са светло- до тъмнокафяви, сплеснати бобчета, с висока кълняемоспособност. Засети в лехи през есента, те безотказно покълват и се развиват.

Лабурнумът е декоративен бързорастящ храст, достигащ размерите на малко дърво с височина 2 - 4 м. Обича слънчевите места. Към почвите не е взискателен. В края на март и началото на април цъфти с разкошните си гроздовидни златистожълти цветове. Те са толкова изобилни, че изглежда навалян от пороен златен дъжд.





Източен платан/чинар/ (Platanus orientalis L.)

Източен платан Източният платан е дърво от първа величина и достига 50 гл височина и 4 т диаметър. Короната е широка, с дебели и дълги странични клони. Кората в млада възраст е мозаечно-петниста, със сиви и зелени преливащи се петна и се отделя на тънки плочки.

Листата са прости, дланевидно нарязани на 5 или 7 дяла, средният от които е с леко стеснена основа и удължен връх. Те са дълги 12-15 ст и широки 15-18 ст. Плодът е дребно орехче с обратноконусовидна форма, което е покрито с прилепнали по повърхността му власинки.

Източният платан е изключително бързорастящ вид, особено в млада възраст. Взискателен е към светлината, поради което най-често формира чисти насаждения.

Западен платан/чинар/ (Platanus occidentalis L.)

Западен платан Западният платан достига 50 м височина и 4 м диаметър. Короната му е яйцевидно-пирамидал-на, с дебели, възходящи странични клони. Кората е светлосива, петниста и плочковидно напукана. Отличава се с бърз растеж и добре развита, дълбоко проникваща коренова система. В насаждения формира право, почти цилиндрично стъбло и е един от най-високо продуктивните широколистни дървесни видове.

Естественият ареал на западния платан обхваща атлантическите части на Северна Америка. В Европа се отглежда от 1636 г. Все още не е напълно изяснено дали в България се отглежда западния платан или само негови хибриди с източния платан.

Нар (Punica Granatum L.)

Нар Нарът е вид широколистно дърво или храст. Растението е сухолюбиво и идва от Иран и централна Азия, до Хималаите.

Дървото расте до около 8 метра, но рядко стига до толкова. Там където се е засадило само, без човешки грижи, често става храст или ниско дръвче. Листата му са малки, продълговати и тесни. 3-7 см дълги и 2 см широки. Цветът му е оранжево-червен, едър с пет листа (понякога повече при култивираните растения). Плодът е сферичен, голям колкото портокал или грейпфрут, с жълта до червеникава кора.





Червен американски дъб (Quercus rubra)

Червен американски дъб Стъблото на този вид достига от 25 до 50 м височина и до 1,20м в диаметър. Кората отначало е гладка, светлосива до тъмно зеленикаво сива, но по-късно се напуква. Пъпките са по-силно или по-слабо космати, а листата са дълги до 20 см. През есента преди опадване, листата добиват оранжево червена окраска. Жълъдите са разположени в плитка купула. Те узряват за 2 години и се отличават с по-дълбок покой, поради което при по-топли зими не покълват така лесно, както нашите дъбове, и се запазват за пролетен посев по-лесно. Плодоносенето настъпва към десетата година, като около двадесетата година се засилва максимално.

Не се напада от опасни гъбни болести и насекомни вредители. По-слабо се напада и от брашнестата мана.
Червеният американски дъб произхожда от атлантическите части на Северна Америка.

Плачеща върба (Salix babylonica L.)

Плачеща върба Плачещата върба е дърво, което достига височина 12м. и формира много характерна плачеща корона с дълги, тънки и увиснали надолу жълто-зелени или червено-зелени, голи и лъскави клонки. Листата са тясноланцентни, дълги до 16см. и широки около 2см. Горната им повърхност е тъмнозелена, а долната е сиво-зелена.

Родината на плачешата върба по всяка вероятност е Централна и Източна Азия, но поради шрокото й култивиране и нтурализирането й на много места е трудно да се установи естествения й ареал.

Рустифина/шмак/ (Rhus typhina)

Рустифина Шмакът (Rhus) е род листопадни дървета или храсти, разпространени в райони с умерен и топъл климат. Латинското название на рода (Rhus) има келтски корен и означава "червен". Отглеждан на открито шмакът достига до 6 м височина, а в саксия - около 2 м. Цъфти през юни и юли. Есенната му окраска е в оранжево-червената гама и е много красива.

Произхожда от Северна Америка. Той е силно светлолюбив, студоустойчив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия.

Eдролистна липа (Tilia grandifolia )

Eдролистна липа Едролистната липа достига 40 м височина и около 1 м диаметър. Короната е широко пирамидална или яйцевидна.

Листата са прости, яйцевиднозакръглени, със сърцевидна, леко асиметрична основа. Те са по-едри от листата на дребнолистната липа и достигат дължина около 17 см и ширина около 12 см. Цъфтежът е в средата на месец юни, около две седмици преди цъфтежа на дребнолистната липа.
Биологичните особености и екологичните изисквания на едролистната липа не се отличават съществено от тези на дребнолистната. Тя е сенкоиздръжлива, топлолюбива и влаголюбива. Към почвените условия не е взискателна, но на богати, свежи и влажни почви показва по-добър растеж.

За контакти

Маргарита Георгиева
0893 371201

Ирина Генова
0886 372200
0898 423017
lilit@gbg.bg

Уеб дизайн

SEO Lex
Сайт оптимизация