Иглолистни дървета

Обикновен кипарис (Cupressus sempervirens L.)

Обикновен кипарис Обикновеният кипарис достига 20-30м височина и 50-60см диаметър. Короната е тясно пирамидална, с почти изправени нагоре странични клони и заострен връх. Кората е сиво-кафява, тънка, надлъжно и плитко напукана. Младите клонки са закръглени и са разположени във всички посоки.

Листата са люсповидни, дребни и са наредени срещуположно. Те са тъмно зелени и имат яйцевидна форма. Шишарките са с овално-яйцевидна форма. Те са дълги 2-3см и са съставени от 8 до 14 шишаркови люспи с щитовидна форма. Първоначално са лъскави и зелени, а по-късно придобиват кафяв цвят.

Обикновеният кипарис е бавнорастящ дървесен вид. Той е топлолюбив и невзискателен към почвените условия. Расте добре на сухи, бедни и каменисти почви. Ареалът на обикновеният кипарис обхваща Средиземноморската област. В България се отглежда като парково дърво в по-топлите райони и по Черноморието.

Аризонски кипарис (Cupressus arizonica)

Аризонски кипарис Красиво иглолистно дърво със синьозелена корона и малки синкави шишарки.
Произхожда от южните райони на Северна Америка, но успешно е култивиран и в райони с по-суров климат. Значително по-издръжлив на застудяване от средиземноморския кипарис.

Предпочита слънчеви и по-заветни места.
Достига на височина 20 м и живее над 100 години.
Подходящ за засаждане както като единичен екземпляр, така и на групи.
Любопитно е да се отбележи, че в Израел се използва като коледно дръвче.

Аризонският киперис е подходящ за боскетни /подстригвани/ форми, които могат да се видят в галерия.

Западна туя (Thuja occidentalis) - семейство Кипарисови

Западна туя Доста известната западноевропейска туя е представител на хладните иглолистни гори и често се среща в студени блатисти почви. От вида са известни около 1000 форми, сред които и разнообразни миниатюрни форми.
Най-използвана е Thuja occidentalis „ Смарагд" /на снимката/

Произход: Изходна форма - Северна Америка, Канада.
Месторастене: Светло до слънчево.
Субстрат: Глинесто-песъчлива, слабо кисела градинска пръст.
Поливане, торене: Поддържа се равномерна влага. Чувствителна към изсушаване на почвата и въздуха. От май до август през 4 седмици се подхранва с тор за иглолистни.
Други грижи: Няма.
Презимуване: Без зимна защита на открито. В немразовити дни се полива.

Източна туя (Thuja orientalis L. L.)

Източна туя Източната туя е ниско дърво, което често се разклонява в основата и развива няколко стъбла, които достигат до 10 т височина. Короната има променлива форма. Младите клонки са плоски и плътно покрити с листа.

Първоначално шишарките са зелени или сиво-зелени, а по-късно стават червено-кафяви.

Източната туя е бавнорастящ дървесен вид. Сенкоиздръжлива е и не е взискателна към почвените и климатичните условия. Понася засолените почви и ниските температури. Приспособява се към градски условия и оказва много полезно въздействие на въздуха. Ареалът й обхваща Източна Азия, но широко се култивира в останалата част на Азия и в Европа. В България се отглежда като парково дърво.

Thuja orientalis се използва най-често за жив плет. Особено декоративна е Thuja orientalis nana, която е кълбеста.

Туята е подходяща за боскетни /подстригвани/ форми, които могат да се видят в галерия.

Обикновена ела, Бяла ела (Abies alba)

Обикновена ела Елата е вечнозелено, иглолистно дърво. Достига височина 40-50 метра. Листата са до 4 cm дълги, разположени са хоризонтално, плоски, закрепени за стъблото с дисковидно разширение, върху долната си страна с две бели ивици. Мъжките "цветове" са разположени в мъжки шишарки, които са дълги 1-3 cm, на цвят могат да бъдат червени, сини или виолетови. Женските шишарки са цилиндрични, изправени нагоре, дълги 10-15 cm, широки 3-5 cm, при узряване се разпадат на отделни люспи.

Местообитание: от 500 до 1800 метра надморска височина.

Моливно дърво (Juniperus virginiana)

Моливно дърво Иглолистен вид с люсповидни, дребни листа. Достига височина: 10-20 метра. По отношение на светлината – издържа и на пряко слънце, и на полусянка. Невзискателен вид към почвените условия, както и към влагата.

Размнижава се чрез стъблени резници и семена.

За озеленяване се използва най-често Juniperus virginiana sky roket, която е декоративна форма с вретеновидна корона и сребриста багра на иглиците.


Обикновен смърч (Picea excelsa)

Обикновен смърч Иглолистно, вечнозелено дърво достигащо 30 - 50 метра височина. Кората на ствола е сивокафява. Листата (игличките) са разположени единично върху клонките на къси вдървеняли дръжки, които остават след опадването на листата и правят клонките грапави; формата на листа в напречен профил е четириъгълна, дълги са от 1 до 2,5 cm. Шишарките узряват за една година, висят надолу върху клоните, дълги са около 10 - 15 cm.

Образува обширни чисти гори или участва в смесени гори във високите планини, главно на северни склонове, между 1400 и 2200 m надморска височина.

Разпространение в България Установен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина (средна и западна), Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Родопи (средни и западни), Рила, Средна гора и Пирин.

Сребрист смърч (Picea pungens)

Сребрист смърч Сребристият смърч е с характерна синкавосребриста багра на иглиците. Той не се размножава със семена, защото белезите се разпадат. Размножава се само вегетативно (резници, присаждане и т.н.).

Има няколко декоративни форми, като най-използваните са:
Picea pungens 'Argentea' - със сребристобели листа
Picea pungens 'Glauca' - със синкавозелени листа





Ливански кедър (Cedrus libani)

Ливански кедър Ливанският кедър е вид кедрово дърво, специфично за планините от средиземноморския район. Той е вечнозелено иглолистно дърво, което достига до 40 м. височина и до 2,5 м. диаметър на стъблото. Короната му е конична в първите години от израстването, като с напредването на възрастта му става все по-разклонена.

Ливанският кедър се среща в Ливан, западна Сирия и в северните, и централни части на Турция.



Хималайски кедър

Хималайски кедър Различава се от ливанския кедър по дължината на иглиците. Те са тънки, меки, с еднаква дължина – около 4-5 см, със сребристосива до синьозелена окраска.

Младите клонки са увиснали и силно окосмени. Шишарките са яйцевидни 7-10 см, черно-кафяви, изправени по клонките.

За контакти

Маргарита Георгиева
0893 371201

Ирина Генова
0886 372200
0898 423017
lilit@gbg.bg

Уеб дизайн

SEO Lex
Сайт оптимизация