Хризантемите – есенни красавици

Хризантемите (Chrysanthemum) принадлежат към сем.Астрови, Сложноцветни /Asteraceae/ и са около 30 вида. Тези растения произхождат от Китай..
Хризантемите достигат 1 метър височина, в зависимост от условията, в които се отглеждат и според това, колко често са били подкастряни връхчетата в сезона на растеж.
Подкастрянето стимулира разклоняването на растението и увеличава цъфтежа. Размножават се със семена, резници или деление на храста. Растенията се засаждат през есента или рано напролет.
Градинските хризантеми по правило са многогодишни и трябва да се разделят на всеки две – три години, за по-силен растеж. Те са ценени най-вече заради наситените си цветове, бяло, жълто, бронзово, розово, коралово, пурпурно, винено червено.
Най-големите врагове на хризантемите са листните въшки, брашнеста мана, акари, бръмбари.
Хризантемите предпочитат богата на хранителни вещества органична пръст, добре отцеждаща се и аерирана, както и много слънце.
Правилното количество вода е от изключително значение за доброто здраве и красотата на растенията. Прекалено малкото количество вода може да забави растежа на хризантемите или той напълно да спре.
Поне веднъж в седмицата в сезона на растеж хризантемите трябва да се подхранват с разтворима тор, съдържаща калий и азот.
Мулчирането на растенията пък помага за задържане на влагата в почвата и за контрола на плевелите.
Когато купувате хризантеми, избягвайте тези с жълти или кафяви листа, защото вероятно те не не са получавали достатъчно вода до момента или са били във временната си саксия твърде дълго.

Грижи за градината през юли

Поливайте обилно, в корените на растенията, в сутрешните часове или вечер, след залез слънце, за да избегнете пряката слънчева светлина. Засушаването е пагубно за зеленчуковите лехи. Не забравяйте, че храстите и дръвчетата също с нуждаят от вода.
Преди да заминете на почивка, помолете съседите ви да поливат тревата и цветята в сандъчета, докато ви няма.
Когато косите тревата, я оставете по – висока, за да бъде по – издръжлива на жегите и лятната суша.
Почистете зеленчуковите лехи, тревата и контейнерите с цветя от плевелите, преди да са пуснали семена и да са се превърнали в същинска напаст.
Сега е времето да довършите окастрянето на вечнозелените храсти (рододендрон, азалия, хвойна) и цъфтящите през пролетта растения.
Наторете зеленчуците, розите и едногодишните.
Ако имате малини, окастрете храста след като даде плод.
Прекопайте ягодите.
Окастрете астрите и хризантемите, за да избуят храстите им и да дадат повече цвят.

Градина с полски цветя

Повечето полски цветя се развиват добре в бедна почва.
Изберете слънчево място или такова с полусянка.
Едно от най – важните неща е контролът върху плевелите.
Най – добре е градината да бъде прекопана предварително. Ако на нея има засадена трева, окосете я много ниско. Полейте мястото и го покрийте с чист найлон. След около 2 месеца от слънцето и температурата, която се постига между найлона и почвата, всички нежелани плевели ще умрат.
Другият вариант е използването на хербицид.
Най-доброто време да започнете вашата градина с полски цветя е пролетта.
* На опаковките със семена е указано, какво количество да се използва за определена територия.
* Повечето семена на полски цветя са много дребни. По-лесно е те да се размесят с малко пясък и тогава да се разпръснат.
* Разровете леко пръстта, след като сте разхвърляли семената.
* Полейте и поддържайте почвата влажна, докато растенията станат няколко см високи.
* Семената се развиват от 10 до 20 дни, а първият цъфтеж очаквайте едва след 5 – 6 седмици.
* Многогодишните цветя естествено няма да цъфнат веднага.
* Между растенията е добре да има трева, за да не се получават дупки и да не остава място за плевелите.
* Веднъж захванати, полските цветя изискват малко грижи. Основното е да не се преполиват и да се внимава за по – упорити плевели.
В края на есента, когато едногодишните са образували семена, а многогодишните се подготвят да презимуват, цялата градина трябва да бъде окосена.
В градината можете да изградите пътечки от камък, за да не мачкате цветята и свободно да им се наслаждавате. Друга подходяща комбинация е бордюрът със зелени подправки или пък малък алпинеум.
Растения, подходящи за този проект са: бял равнец (Achillea millefolium), космос (Cosmos bipinnatus), ехинацея, лупина, салвия, крокосмия, маргарити, хризантеми, камбанки и т.н.

Напояване на овощните дървета 1

При нашите климатични условия, характеризиращи се със сухо и топло лято, напояването е едно от агротехническите мероприятия, които въздействат най-благоприятно върху растежа и плододаването на растенията в овощната градина. От 3-4 поливки се нуждаят всички овощни видове през първата година след засаждането, а ябълката, крушата на дюлева подложка, прасковата и дюлята – през всички възрастови периоди.
Поради дълбокото разположение на корените, овощните дървета не могат да използват малките количества валежи – 5-15л/м2. Затова при определяне на поливната норма те не бива да се имат пред вид.
Това е количеството вода, което е необходимо да навлажни коренообитаемия почвен пласт. Смята се, че поливната норма на встъпили в пълно плододаване овощни дървета е 50-80л./м2 или 50-80м3/дка. На леките и пропускливи почви се полива с по-малките норми, но по-често, а при по-тежките – с по-големи норми, но по-рядко. За отделните конкретни случаи тези норми могат да се коригират. Това става, като 2-3 дни след поливането се изкопава трап и се проследява докъде е достигнала водата; ако тя е преминала зоната на главната маса от кореновата система, следващият път нормата се намалява и обратно, ако не е овлажнила тази зона – нормата се увеличава.

Напояване на овощните дървета 2

За срокове на напояване, ориентировъчно могат да се приемат следните:
1. Поливки в началото на вегетационния период (една или две). Оптималното навлажняване на почвата в края на март допринася за нормалното протичане на цъфтежа и оплождането и за активен растеж на леторастите.
2. При голямо засушаване, каквото често се случва у нас, се препоръчва и поливане 10-15 дни след прецъфтяването.
3. Поливка след юнското опадане на завързите – през първата половина на юни. Тази поливка е благоприятна за нормално нарастване на завързите и на незавършилите растежа си леторасти.
4. Поливки през най-сухите месеци на вегетационния период – юли и август. Тези поливки съвпадат с интензивното наедряване на плодовете на къснолетните, есенните и зимните сортове. Особено благоприятно въздействие оказва оптималното навлажняване на почвата през последния месец преди беритбата. Тези поливки трябва да се прекратят около две седмици преди беритбата.
По този начин се избягва напукването на плодовете на костилковите овощни видове и се подобрява съхраняемостта на семковите – ябълки и круши.
5. Поливки след беритбата на плодовете. С тази поливка се създават условия за нормално запасяване и закаляване на овощните растения, което повишава тяхната студеноустойчивост и осигурява силен растеж в началото на следващия вегетационен период.
6. При суха есен се налага и една поливка по време на листопада. Така ще се избегне зимното изсъхване на клонките и ще се осигурят условия за нормално функциониране на корените през зимата. На пролет ще се радвате отново на прекрасна овощна градина.

Градината през юни І

Термометрите в метеорологичните станции тръгват в надпревара да покажат, че става по горещо, сякаш ни предупреждават, че идва истинското лято. И наистина на 22 юни отбелязваме първия му ден – най-дългият от всичките триста шестдесет и пет. В приятните предчувствия за слънце, море и почивка не пренебрегваме обаче грижите за потъналата в зеленина и цветно разнообразие дворна градина. Има какво да се върши през юни и то много.
В цветната градина всичко се нуждае от чести поливки и често разрохкване на почвата. Не се поливат само лалетата, зюмбюлите и нарцисите, луковиците на които трябва да се извадят, щом листата почват да завяхват и да пожълтяват. Редовно трябва да се полива и да се коси и тревата. Нужно е да се премахват прецъфтелите цветове на различните цветя в двора и в саксиите по балкони и тераси. Юни е време, в което плъзват по културните растения листни въшки и акари. Затова трябва внимателно да се следи евентуалното им появяване и при нужда да се вземат мерки.
В зеленчуковата градина нуждата от чести поливки и поддържане на почвата без плевели в рохко състояние никак не е по-малка. Редом с поливките и обработките се извършват и подхранвания с подходящи за целта торове. Трябва да се прилагат и различни мерки за борба с болестите и неприятелите. Прибира се през месеца реколтата от ранното зеле, салатите, репичките, граха и се подготвят освободените лехи за засаждане на късни зеленчуци. Още в началото на месеца се засява разсадът за късно зеле, късен карфиол и късни домати, а през втората му половина се засяват късните моркови.
В плодовата градина редом с удоволствието от беритбата на череши, ягоди и вишни, трябва да се извършат и някои неща от полза както за дръвчетата, така и за техния стопанин. Прореждането на плодовете на ябълката и крушата ще се отрази много благоприятно и на количеството и на качеството на реколтата. От по-специални грижи се нуждаят ягодите веднага след откъсването на последните плодове. Поддържането на влагата в почвата е от значение за всички овощни видове, но особено наложителни са поливките през месеца на малините и касиса. Продължава формирането на короните на младите дръвчета, а млади и стари се нуждаят, то се знае, от опазване от болести и неприятели.

Градината през юни ІІ

/продължение/

Във втората десетдневка на месеца засадете в лехите закаленият разсад на топлолюбивите едногодишни цветя, като агератума, тагетеса, бегониите, китайският карамфил, петуниите, флокса, цинията, целозията, градинския чай и др. Засаждането е най-добре да се направи в облачни дни или вечер, след 17 часа, и след това в продължение на няколко дни засенчвайте растенията.
В същото време засадете закалените гергини и клубеновата бегония. За гергините изкопайте ямки с размери 30 х 30 см и ги запълнете с компост, смесен с дървена пепел и суперфосфат. За да завържете растенията, във всяка ямка забийте здрава пръчка с височина 1.5 м. Трябва да садите така, че кореновата шийка да е вкопана на 4-5 см. Гергините, които се размножават чрез резници, се садят на дълбочина 8-10 см. За клубеновата бегония трябва да се отдели място с шарена сянка и лека почва, богата на органичви вещества и да не е варовита. Тези растения ще цъфтят обилно при редовно поливане и подхранване чрез шербетуване.
В края на месеца можете да започнете с изкопаването на луковиците на зюмбюлите (когато листата започнат да жълтеят и полягат), а след това и на лалетата. След изрязването на листата, стъблата и корените, луковиците се просушават навън или в помещение в продължение на 4-5 дни, изчистват се от излишните люспи и остатъци от корени и се съхраняват до есента в помещение с температура 20 градуса.
В края на месеца засейте за разсад семената на двегодишните растения, като теменужките, маргаритките, незабравките и нощната теменужка. За тази цел подгответе специална леха на сенчесто място. Посевите покрийте с нетъкан материал, за да не пресъхне почвата.

Растения, които е хубаво да имате в дома си, според изследване на НАСА

Тези красиви цветя и растения, повечето от които познавате, влизат в списъка на НАСА за полезни за вашия дом.
Те са толкова полезни, защото пречистват въздуха от въглеродния диоксид и освобождават кислород (както всички растения), но усвояват и други канцерогенни вещества, като Бензен (ост. бензол), Формалдехид (наричан също метанал), трихлороетилен.
Проведеното изследване е имало за цел да намери най-полезните растения, които да бъдат използвани за пречистване и филтриране на въздуха в космическите станции. Проучването е отнело 2 години.
В резултат на това изследване е изготвен списък с растителните видове, които филтрират въздуха и улавят специфичните вредни химични вещества (бензен, формалдехид, трихлотоетилен) най-силно.
1. Английски бръшлян (Hedera helix) – улавя бензола, формалдехида, ксилена и толуола.
2. Хлорофитумът (известно и като зелена лилия), Chlorophytum comosum – пречиства формалдехида
3. Сциндапсус (Scindapsus aures) – пречиства формалдехида
4. Спатифилиум,(Spathiphyllum) – пречиства стаята от бензол, формалдехид, трихлоретилен
5. Аглаонема (Aglaonema) – пречиства стаята от бензол, формалдехид
6. Хамедорея, Chamaedoea – пречиства формалдехида
7. Сансевиера, Sansevieria – пречиства формалдехида
8. Филодендрон (Philodendron) – пречиства формалдехида
9. Драцена (Dracaena marginata) – пречиства дома от бензол, формалдехид, ксилена и толуола.
10. Фикус Бенджамин (Ficus benjamina) – пречиства формалдехида
11. Гербер (Gerbera jamesonii) – бензол, формалдехид, трихлоретилен
12. Хризантема (димитровче), Chrysantheium morifolium – улавя бензол, формалдехид, трихлоретилен
13. Фикус (Ficus elastica) – пречиства формалдехида
14. Папрат Нефролепсис, Boston fern (Nephrolepis exaltata „Bostoniensis“) – пречиства формалдехида
15. Финикова палма, Dwarf date palm (Phoenix roebelenii) – пречиства формалдехида, ксилена и толуола.
16. Палма Арека (Chrysalidocarpus lutescens) – премахва ксилена и толуола
17. Орхидея Дендробиум (Dendrobium sp.) – премахва ксилена и толуола
18. Орхидея Фаленопсис (Phalenopsis sp.) – премахва ксилена и толуола

Западната туя e мечтата на всеки градинар

Има декоративни растения, без които никоя градина не може да се нарече съвременна. Има и растения, без които никой озеленител не може да изгради дворно пространство. Западната туя e мечтата на всеки градинар: притежава невероятна красота, поддържа стилен облик и е изключително непретенциозна.
Предпочитана е за живи плетове, изискани декоративни групи и ефектни акценти
Западната туя се продава във вид на малко вечнозелено дръвче с гъста пирамидална корона, изградена от многобройни тънки разклонения и фини люсповидни листенца. Ценена е заради формата на короната, характерния свеж масленозелен цвят на листата и бързия растеж. Образува малки люспести кафяви шишарчици, понякога в огромни количества.
В отглеждането на туя няма никакви тайни. Важно е при закупуване растението да е засадено в саксия – не се лъжете да купувате туи, чиито корени са увити в зебло или найлонов чувал. След като сте определили точното й място в градината, изкопайте дупка с 20 см по-широка от саксията. Добре е на дъното на дупката да изсипете две шепи овес и шепа прегорял оборски тор. Извадете туята внимателно, без да разтрошавате балата пръст около корените й и я засадете. Притъпчете хубаво и полейте – първото поливане трябва да е обилно – три или четири кофи вода. През следващите няколко седмици се полива на всеки три дни, стига повърхността на почвата да е засъхнала. На втората година поливането е само по желание.

Западната туя e мечтата на всеки градинар

/продължение/
Туята е толерантна към факторите на средата, но за да постигнете максимални резултати, трябва да й осигурите условия, максимално близки до естествените й обитания. Тя расте върху варовикови скали и неутрални до умерено алкални почви, като корените й се развиват силно дори в чиста глина. Няма нищо против обаче почвата в градината да е рохкава и дори камениста – крайречните тераси са идеално място за отглеждане на туя.
В млада възраст засенчване е допустимо, но след като надхвърли метър и половина, иска повече светлина, по възможност – пряка. Там, където слънцето не огрява достатъчно или друго растение засенчва туята, клонките се разреждат и листата линеят. Възможно е през зимата листата на туята да почервенеят от студения вятър, но през пролетта зеленият им цвят се възвръща напълно.
Резитбите са ключовият момент във отглеждането на западна туя. Ако я оставите да расте на воля, ще получите средно високо дърво с рехава корона. За да има плътна зеленина и красив силует, туята се подрязва поне два пъти годишно – в края на юни и в края на октомври. Тук е в сила правилото “Един път мисли, седем пъти режи”. Резитбата прилича повече на подстригване, с нея се цели да се придаде определена форма на короната и да се поддържа гъста. Използвайте храсторез или голяма ножица за жив плет. По-добре отрежете малко повече, отколко да я оставите неподрязана.
Западната туя расте с около 40 см на година, което означава, че за пет години без резитби ще имате двуметрова зеленина. Това е особено ценно при изграждане на живи плетове, но в растителните композиции не бива да се допуска безогледно.