Зелен блог

Грижите за вашите растения у дома през зимата се различават от тези, които полагате за тях през летните месеци, когато денят е по-дълъг и слънцето грее повече. През пролетта и есента растренията растат по-активно и бързо именно поради тази причина. Тогава те се нуждаят от повече вода, наторяване, разсаждат се и т.н.

През зимата заради по-краткотрайната среща на слънцето с растенията, те забавят своето развитие и растеж.

Няма универсална формула за поливане на растенията през зимата. Едни обичат повече вода, а други може да се наложи да поливате няколко пъти през студения сезон. Най-добре поливането да става след като забележите, че почвата е почти изсъхнала.

Някои растения, като например цикламата предпочитат да им се сипе вода в чинийката на саксията и те да стоят за около 10-15 минути, след което излишната течност да бъде отстранена.

През студените зимни дни слънцето не само е по-малко, но и неговите лъчи са по-слаби. Добре е както и през лятото и пролетта да завъртате саксиите, за да могат растенията и цветята да получават достатъчно светлина от всички страни. Това ще гарантира правилния им растеж.

Категория: Други Добави коментар »

Ако искате растенията ви да са укрепнали и по-добре да се подготвят за зимата, изнасайте ги през лятото под открито небе. Пребиваването на свеж въздух ще е полезно за болшинството стайни цветя. За да не замръзнат топлолюбивите видове, питайте при покупката и четете справочна литература, можете ли да ги изнасяте навън. Ако да, то трябва да ви е ясно каква е критичната граница за тях, при която те трябва да се прибират обратно в стаята. За удължаване на пребиваването на растенията на чист въздух ще ви помогнат специални материали и прийоми.
Никога не скривайте надземната част на растенията, а също така и не покривайте повърхността на почвата в саксията с фолио: те трябва да дишат. Растенията се укриват само с въздухопроницаеми материали.
Дебелото кокосово влакно във вид на вата и найлонът с балончета защитават корените на растенията от студа. Не е нужно да укривате и надземната им част – растенията се нуждаят от светлина и свеж въздух.
Топлите укрития позволяват на растенията по-дълго време да са на открит въздух, което несъмнено, ще им е от полза. При тази операция обаче е много важно правилно да „затоплите” саксиите, за да не навредите на своите питомци.
1. Първо фолио. Загърнете саксията с найлон с балончета. Колкото са по-дебели балончетата, толкова повече въздух се съхранява в тях, следователно, толкова по-топло ще бъде укритието.
2. След това – рогозка. Сложете около саксията рогозка с такъв размер, че краищата му да могат да се застъпят един с друг. Не пристягайте плътно.
3. Закрепете с тел. С тънка тел закрепете рогозката, за да не се отгъва при силен вятър.
4. Запълнете. Пространството между фолиото и рогозката напълнете със суха слама или листа, дървесни отпадъци, стиропор или засипете със сух торф.
5. Покрийте повърхността на почвата със слама или друг материал. За поливането просто повдигайте част от сламата.

Категория: Други Добави коментар »

След като сте просушили клубенолуковиците и детките на гладиолите, сега е време да ги почистите от почвата, корените и старите, отмрели луковици и да ги поставите в хартиени пакети или торбички за съхранение.
За съхранение трябва да оставяте само здравите клубенолуковици, а болните и повредените да изхвърлите. С малките повреди може да се справите, като ги изрежете с остро ножче и ги обработите с фунгицид или с прах от дървени въглища.
Съхранявайте гладиолите в достатъчно сухо място и при температура 5-10 градуса. В жилището гладиолите се съхраняват в хладилник в отделението за плодове или, ако клубенолуковиците са много, направете си специално сандъче с изолация от пенопласт. Поставете сандъчето до балконската врата. То трябва от време на време да се проветрява.
Клубените на бегонията, лютичетата, анемонетата се подготвят за съхранение по същия начин, както и клубенолуковиците на гладиолите, но е най-добре да се съхраняват в леко влажен пясък, торф, мъх или дървесни стърготини.
Да съхраните кореноклубените на гергините в условията на жилището е доста по-трудно, отколкото тези на гладиолите, тъй като гергините са доста по-взискателни към условия, а и са по-големи като обем. Те се съхраняват най-добре в мазе в леко влажен торф или пясък при температура 4-8 градуса и влажност 70%. В жилищата се съхраняват като гладиолите, около балконските врати в изолирани от стайната топлина сандъчета. Всички клубени, луковици, коренища трябва внимателно да се оглеждат 2 пъти в месеца, да се отделят загиналите растения и да се изрязват и дезинфекцират заболелите части.

Категория: Други Добави коментар »

Често се случва съседите ви да възразяват, когато много високи растения заемат двуметровата зона в близост до границата с техния участък. В тази ситуация и дори когато вашият двор е прекалено тесен, вие можете да си направите жива ограда, която ще ви служи и за прикритие от постоянното любопитство на съседите ви. На самата граница на участъка, за да не дразните съседите си, можете да засадите храсти, които не растат по-нависоко от 2 м. Такива са спиреята, керията и илексът. Зад тях на втори ред отделете място за по-високорастящи видове, като форзицията, филаделфуса или калината. С годините те се разрастват и образуват плътна стена. И дори ако в най-долните части на оградата има дупки, малките храсти от първия ред ще закрият прозиращото пространство.
За да поставите нужните ви акценти в градината, ще ви помогнат зелени стени от необикновени растения. Това, на първо място, са относително зимоустойчивите рододендрони с едри цветове. Тези растения виреят добре на кисели и богати на хумус почви. Те се нуждаят от много място и укритие, особено в суровите зими. В градините, където зимите са по-меки, можете да използвате за жив плет и миризливата върба (Elaeagnus). Това е много красив листопаден храст с кожести блестящи листа, който расте много добре на всякакви, дори и бедни песъчливи почви, но се поврежда от студовете.

Категория: Други Добави коментар »

Ако не сте се справили с резитбата на храсти и дървета през октомври и ноември, използвайте хубавите дни в началото на декември. Не се ли открие такава възможност, отложете резитбата за края на зимата.
През декември може да се свърши някаква работа. Основната задача през зимата е да съхраните посадъчния материал на гергините и гладиолите до пролетта. В лехата с луковичните растения снегът трябва да се натрупва. От клоните на храстите и дърветата обаче трябва да го стръсквате, за да не се счупят.
Ако пред вас стои въпросът какви растения да настаните на свободните добре огрявани от слънцето места в градината си или пък са на сянка под короната на дърветата, можете да намерите и много прост отговор. Възползвайте се от разноцветните декоративни треви с изискани съцветия. Например китайският мискантус (Miscanthus sinensis) и пампасната трева (Cortaderia selloana). Те бързо се разрастват, затова не трябва да се засяват нагъсто.
Пампасната трева представлява многогодишно тревисто растение, което формира компактна туфа. Листата са ланцетни, сиво-зелени, до 1-2 м дълги. Към края на лятото се появяват на дълги до 2,5 м дръжки бледорозови или бели съцветия метлици.
Китайският мискантус от своя страна пък расте на слънце и на места с висока влажност на въздуха. Не обича студените ветрове и предпочита плодородните почви. Може да расте на едно място дълги години и не понася пресаждането.

Категория: Други Добави коментар »

Когато чимширите пожълтяват, а навътре в храста клончетата започват да гният, това е сериозна причина да се замислим за необходимостта от обогатяване на почвата.
Силно изтощената почва е причината за жълтеенето на листата. Чимширът има плитка коренова система и расте по-добре на варовити почви, на слънце и сянка, на сухо и е студоустойчив.
За да предотвратите жълтеенето на листата, много внимателно около всеки храст в кръг трябва да насипете от ½ до 1 супена лъжица гасена вар равномерно, но далеч от корените. След това полейте така, че варта да не проникне до тях за да не ги изгори. Листата ще престанат да жълтеят и ще бъдат отново жизнени.
За по-добър резултат от варуването и влагата добре е да се смеси почвата с пясък и глина. Чимширът не обича наторяване с оборски тор. Добре е да се внесе пясък в почвата и да има и торф на повърхността за да се задържа влагата.
Ако това не помогне, има вероятност желязото, което е необходимо за жизнените процеси на чимшира да не се усвоява добре. В агроаптеките се продават течни торове, съдържащи железни соли и се прилагат по указания, посочени на етикетите им.

Категория: Други Добави коментар »

Стелещите се сортове къпини се размножават чрез т. нар. върхово вкореняване. Става много лесно и успехът идва още с първия опит.
Храстът, който ще използвате като майчино растение трябва да е добре развит и да не е нападнат от болести и неприятели. Изберете от него достатъчно дълъг летораст, а на подходящо място в съседство с него изкопайте недълбока ямка, в която ще положите неговия връх. За да го прикрепите, предварително си пригответе чаталче от някоя клонка. Заровете върха, като оформите над него малка купчинка от рохка пръст. Оттук нататък грижа ще ви е от време на време да проверявате влажността около мястото на вкореняването и да я поддържане винаги умерена. Няма да мине много време и ще видите как ново леторастче пробива почвата. Поливайте, не позволявайте да избуи наоколо трева и до есента ще имате годно за засаждане растение. Просто ще го изровите и ще го отделите от майчиното растение с ножицата. Засадете го на избраното място.
От един къпинов храст може да получите не едно, а няколко растения. Тях вече е добре да засадите в редица. През годините стъблата им ще привързвате по теловете на носеща конструкция, която ще трябва да изградите. Срокът, който е подходящ за такова върхово вкореняване е от май до август.

Категория: Други Добави коментар »

За своето нормално развитие на плодните пъпки при овощните рас­тения от умерената климатична зона е необходимо да преминат през период от въздействие на ниски температури. Без такова въздействие формираните през предната година пъпки през следващата пролет не се развиват и изсъхват. Това е единствената причина тези видове да не плододават при условията на тропика и субтропика. Основателно обаче може да се постави въпроса защо понякога се наблюдава цъфтеж, а в някои случаи и формиране на завръзи към края на лятото и началото на есента.
Такива прояви се наблюдават почти всяка година в много райони, както при овощните, така и при други дървесни видове. Типичен пример е редовния цъфтеж на кестените по софийските улици, голяма част от листата на които изсъхват още през лятото.
Сушите и обезлистването предизвикват силно обезводнаване на клетките в плодните пъпки и концентрация на клетъчния сок. Протичат специфични процеси на развитие, в резултат на което по-късно настъпва цъфтежа и плодообразуване. Това е и основната причина за бързото развитие и предивременния цъфтеж след поразяване на голяма част от листната маса, предизвикано от силно засушаване и други причини.
За да се избегне това нежелателно явление е необходимо да се вземат мерки за запазване на листата. Те включват редовни поливки, когато има такава възможност и борба с болестите и неприятелите.

Категория: Други Добави коментар »

Сега е времето за събиране на семена от летните цветя.
Все още можете да съберете семена от калдаръмчето, петунията, невен, камшица, кученца, цинии и всички летни цветя, образуващи семена. Изберете здрави и едри цветове, откъснете ги заедно с прецъфтелият цвят или кутийката със семенца. Сложете ги на сухо и проветриво място да доузреят, така че после сами да се отделят. Не забравяйте да напишето името на цветето.
Сега е моментът да пресадите и разделите многогодишните рози.
Вкоренете резниците от едногодишните бегонии, здравец, копривка, циганче – те могат да прекарат зимата на слънчево място у дома и от тях да се развият нови растения напролет.
Преди първото голямо застудяване извадете градинския каладиум. Оставете луковиците му да изсъхнат и ги складирайте на сух място за през зимата.
Разделете туфите на многогодишния флокс. Началото на есента е най-доброто време за засаждането или пресаждането му.
Трябва да засадите божури, но не прекалено дълбоко, защото могат и да не цъфнат.
В началото на есента е задължително засаждането на цъфтящите през пролетта луковични – нарциси, ириси, лалета, минзухари и циклами. Когато купувате луковици, внимавайте да са твърди, здрави и без петна от болести.
Засадете в началото на септември пролетните теменужки, незабравки, маргаритки и парички.

Категория: Други Добави коментар »

Растенията се нуждаят от специални грижи за да презимуват успешно.
От септември започнете подготовката на цветята изнесени от стаята в градината или на балкона за прибиране отново в помещенията. Измийте добре листата преди да ги внесете. Няколко дни след прибирането е възможно растенията да страдат от смяната на мястото, от намаленото осветление и разликите в температурата. Вследствие на това листата им може да покафенеят и да опадат. Това не бива да ви притеснява, тъй като след краткотраен период на адаптация тези признаци ще изчезнат
Подхранете цветята, които са активни през есента и зимата. Такива са коледничето, коледната звезда, каланхоето.
Можете да подготвите сакъзчетата за следващата година. Направете резници с 3-4 възелчета/коленца. Оставете ги ден да завяхнат. Махнете долните две листа и срежете горните на половина. Засадете ги в саксийки или кофички от кисело мляко, така че поне едно възелче да остане в почвата. Може да слагате по 2-3 резника в една саксийка. През цялата есен и зима, поддържайте почвата леко влажна и дръжте саксийките в топла или леко хладна стая.
Амарилисът вече се подготвя за зимния си покой, затова го поставете на хладно и тъмно място и не го поливайте, след като листата му пожълтеят.

Категория: Други Добави коментар »