Зимните ефектни растения

Обикновено зимно време градината е ефектна с вечнозелените видове, от растения с интересни и дълго задържащи се плодове, с ярки окраски на кората и клонките. Тогава никой не мисли за цъфтящи видове. Може да ви се стори учудващо, но има някои растения в градината, които цъфтят и през зимата. Така например огромно съкровище представляват чудните хамамелеси. Някои от тях разтварят златисти цветове през януари – март. Има и ерики, които също цъфтят през зимата (февруари – март). В края на снежния сезон с цветове се обсипва и бясното дръвче (Dapne mezereum). Тези растения се използват изключително рядко у нас, но правят извънредно впечатление в този беднен на цветове сезон.

Цъфтящи растения през есента

Есента се свързва предимно с обагрените в огнени нюанси листа на дървета и храсти, но съществуват достатъчно много есенноцъфтящи видове, които да красят градината. Сред тях се срещат жълти, виолетови, сини и пурпурни тонове.
Голям е изборът за ярки цветни композиции – жълт енчец, кореопсис, рудбекия, пъстри гергини и хризантеми, виолетови и пурпурни димитровчета и богородички и т.н.
Тук подреждането също се съобразява с багрите – сините и лилави цветя стоят прекрасно на фона на храсти с пожълтели листа, но жълтите и оранжеви видове не бива да се поставят пред такива храсти. Ниските есенни цветя се засаждат на преден план, където оптически задържат лехата. По-високите видове се разполагат в средната или задната част на бордюра. Преди да цъфнат, те подсилват с листата си багрите на по-рано цъфтящите растения.
Есенните луковични и грудкови растения, като есенен минзухар и циклама, могат да се засадят в предния край на лехата или да се пръснат на малки групи сред ниските многогодишни видове или сред тревата.
Храстите, които цъфтят през есента са – хортензия, прозорче, хебе, ерики, жасмин, калини. Подреждането им се подчинява на същите принципи за хармоничност на багрите и групиране по височина.

През лятото цъфтежът е най-обилен

Тогава се появяват най-много и разнообразни цветове и съцветия. В началото на сезона преобладават пастелните тонове, които по-късно се заменят от жълто-червената гама.
В ранното лято цъфтят повечето храсти – рододендрони, спиреи, божури, люляци, ракитовица, вейгела. След като прецъфтят те въздействат с листната си маса, която обикновено е добър фон за изява на летните цветя.
Цветята на ранното лято се разпукват в края на май и началото на юни. Някои от тях, подобно на пролетните луковични видове, също изчезват след прецъфтяване (мак, маргаритки). Тъй като след тях остават значителни празнини, те трябва да се засаждат поединично или на малки групи.
Числото на цъфтящите тревисти растения в средата на лятото значително се увеличава. Освен големият брой многогодишни видове, тогава цъфтят и почти всички едногодишни цветя. Те създават трайна украса на градината, поради по- дългия си цъфтежен период. Интензивният им растеж, непретенциозност и продължително цъфтене ги правят идеален избор за всяко кътче на градината.

Подреждане на растенията по период на цъфтеж

Изборът на видове в градината се прави така, че винаги да има нещо цъфтящо – ако едно растение прецъфти, то през това време друго да разтваря венчелистчета.
Ето и някои правила:
1. Избират се отделни растения или група от водещи многогодишни видове. Те образуват скелета на композицията, обикновено са по-високи и с продължителен цъфтежен период. Задължително се съгласуват по багра с останалите растения в лехата.
2. Пролетните цветя се засаждат по-отзад на малки групи или поединично, така че след прецъфтяване и излиняване да бъдат замаскирани от листата и цветовете на останалите участници в лехата.
3. Летните и есенни цветя запълват останалата част от лехата. градинаПо-високите се засаждат отзад, а по-ниските на преден план.
Непременно трябва да се мисли дали различните оттенъци се съчетават хармонично.
4. Луковичните и грудколуковични растения се разполагат последни. Раноцъфтящите видове се поставят в средата на лехата, пръснати на малки групи, така че в началото на сезона да покрият с цвят лехата. Късноцъфтящите растения могат да се засадят и на преден план.

Растенията, които цъфтят през пролеттта

зюмбюлПо това време на годината са преобладаващи жълтите и сини багри при цветята и бели, розови и жълти – при дърветата и храстите.
Голяма част от пролетно цъфтящите видове са произлезли от растения, обитаващи горите. Те цъфтят и израстват максимално в началото на сезона, за да се възползват от слънчевите лъчи преди да са се разлистили дърветата.
Повечето са с луковици или грудки, които са складове за хранителни вещества, поддържащи растежа в хладни дни и при кратко слънчево огряване. Тези растения могат да преобразят празните пространства под короните на дърветата. Кокичета, минзухари и съсънки са създадени за такива места.
Луковичните могат да бъдат засадени в смесен бордюр между многогодишни цветя или край храсти. Тъй като те залиняват след като прецъфтят и оставят празнини, трябва добре да се обмисли къде ще бъдат засадени. Най-подходящите места са в средата на лехата или на заден план, поотделно или на малки групи между другите видове. Така празните пространства след края на пролетта ще се маскират от листата и цветовете на растенията, които разцъфват през лятото.
Многогодишните пролетноцъфтящи видове, които след прецъфтяване запазват листна маса (каменоломка, иберис – цъфтеж през май) пролетноцъфтящи храсти се подреждат на преден план, по краищата на бордюра.
Друга възможност през пролетта са цъфтящите храсти като форзиция, дрян, камелия, калини и др. и много дървета – ябълки, сливи, вишни, магнолии, рожков, конски кестен, пауловния и т.н.

Редуване на цъфтежа

gradinaДобрият стопанин се старае да поддържа градината си привлекателна колкото се може по-дълго. А голямо значение за това има продължителността и времето на цъфтежа на растенията.
Затова изборът на видове се прави така, че винаги да има нещо цъфтящо – ако едно растение прецъфти, то през това време друго да разтваря венчелистчета.
Повечето градинари имат практика да сменят пролетните цветя, след като залинеят, с летни или да направят смесени лехи от многогодишни видове с различен период на цъфтеж.
Създаването на цъфтяща градина с продължителна декоративност е изкуство, изискващо познания, но и много работа, свързана с премахване на прецъфтели съцветия, подрязване, засаждане на нови или формиране на съществуващи вече растения, запълване на празните пространства и т.н.
В следваща серия от материали ще ви предложим подходящите растения за пролет, лято и есен.

Цветната градина през лятото II

Ето какво изисква лятото за красива цветна градина:

 

Вредители

През лятото излизат повечето животинки и насекоми, които виждат във вашата цветна градина потенциално меню за седмицата. Най-разпространени са листните въшки – появяват се най-често заради сухия въздух, характерен за сезона. Малките вредители са способни да нанесат големи щети по вашата градина. Нападат всички части на растението, правят листата лепкави, предизвикват появата на плесен и не се поддават лесно на опитите ви да ги отстраните.

Как да се преборите с тях? Ако са новодомци за вашето цвете – като потопите растението в хладка вода, ако късно сте разбрали за тях – с препарати. Когато се борите с вредители, не забравяйте първо да ги проучите. Някои насекоми са полезни за растенията, затова не бързайте с плановете за тяхното унищожаване.

 

Други задачи

  • Отстранявайте прецъфтелите цветове на растенията, за да излизат по-бързо нови.
  • Лятото в градината означава и борба с плевелите. Най-лесно поддават след дъждове.
  • Пренаредете градината. Навън изнесете азалията, драцената, аспарагуса, палмите, фикуса, цитрусовите дръвчета.
  • Не забравяйте да въртите периодично висящите кошници, за да може слънцето да достига до всичките им цветове.
  • Укрепете някои от растенията с по-уязвими стъбла като привържете към тях стабилна и висока упора.
  • През лятото може да започнете и с размножаването на есенните цветя.

Цветната градина през лятото I

Ето какво изисква лятото за красива цветна градина:

Поливане

gradinaКакто хората, така и цветята се нуждаят от повече вода през летните месеци. За разлика от зимния сезон, през лятото растенията трябва да се поливат обилно. Препоръчително е това да става рано сутрин или късно следобед така няма опасност водата да се изпари прекалено бързо и цветята да останат „жадни“.

Освен корените на растението, поливайте и неговите листа и цветове, за да отмиете натрупалия се прах по тях и да подобрите фотосинтезата. Добре е няколко пъти в седмицата да замените лейката с маркуча и да удължите времето на поливане.

Най-застрашени от изсъхване са висящите и новозасадените растения, затова на тях обърнете повече внимание. За ежедневното поливане използвайте престояла вода (освен ако не е противопоказно за цветето), тъй като тя е по-полезна за здравето на вашите цветя. Ако поливате растенията със студена вода от чешмата, има опасност да ги стресирате с рязката смяна на температурата.

Внимавайте обаче да не прекалите с грижите и да наводните цветята.

 

Почва

Освен да се полива повече, през лятото цветната градина трябва и да се подхранва. Заради високите температури цветята извличат повече соли от почвата, затова редовно трябва да получават порцията си хранителни вещества. Така растенията ще се запазят свежи и ще са по-устойчиви на летните жеги. Лятото изисква и по-рохка почва за цветната градина, но внимавайте да не засегнете корените на цветето. При някои растения кореновата система е разположена на повърхността на почвения слой (богородички, тагетес, ириси).

В Бургаско ще има плантация от Киви

Насаждения от киви ще отглеждат в село Просеник, община Руен, Бургаска област.

Общата им площ ще бъде 57 декара в местността Корията, като парцелите ще са два – 46 и 11 дка, става ясно от обявление в РИОСВ-Бургас.

Инвеститор е Йори ЕООД. Заедно с насаждението, ще бъде изградена и опорно-телена конструкция, мрежа против градушки и капково напояване.

Кивито или Actinidia навлиза в страната за първи път през 1976 година, като първото насаждение е изградено край Варна с френски посадъчен материал.

По-голямата част от територията на България е в умерения климатичен пояс, който не е подходящ за отглеждане на тази южна култура. Но въпреки това в зависимост от релефа и някои климатични особености са обособени микрорайони, които проявяват показатели на по-топъл климат, което е свързано със сумата на температурите над 10°С.

Подходящи райони за отглеждането на киви са:

Район с мека зима съответно с над 3700°С сума на температурите над 10°С и средна от абсолютните годишни минимални температури до (-14°С) обхваща Черноморското крайбрежие от Резово до Бяла, Варненско.

Друг район с умерено мека зима със средна от минималните температури от – 18 до -14°С е долината на р. Струма, като обхваща и Кресненското дефиле, както и тясна ивица по долното течение на р. Марица от държавната граница до Симеоновград.

С умерено мека зима, но с горещо лято е обширен равнинен район по поречието на реките Марица, Тунджа и Арда.

Друг важен метеорологичен показател, който трябва да се има предвид при изграждане на насаждение от киви е датата на последния пролетен мраз, който може да се окаже фатален при развитието на пъпките. 

Ирина ГЕНОВА

Защо гроздето и безкостилковите плодове са полезни за тялото?

gradinaАмерикански учени са установили, че гроздето и дребните безкостилкови плодове като ягоди, малини, къпини и боровинки помагат за преобразуването на излишната бяла мазнина в изгарящата калории бежова мазнина, съобщава сайтът Медикъл експрес.
Проучването е на специалисти от Вашингтонския университет.
За целите на изследването учените са подложили мишки на богата на мазнини диета. В менюто на част от гризачите е бил включен ресвератрол в количество, равняващо се на 340 грама плодове за човек. Изследователите са установили, че мишките, към чиято храна е бил добавен полифенолът, са натрупали 40% по-малко тегло в сравнение с останалите.
Оказало се, че ресвератролът, срещан в най-голямо количество в гроздето и дребните безкостилкови плодове, допринася за преобразуването на излишната бяла мазнина в активната и изгаряща калории бежова мазнина.
Изследователите са установили също, че ензим, известен като AMPK, който регулира енергийния метаболизъм на тялото, стимулира превръщането на бялата в бежова мазнина.